Oct 3, 2009, 5:52 PM

Дано ме разбереш 

  Poetry » Love
1021 0 4

Сега, когато легна между нас разлъка

и есента настъпва бавно кат' преди,

сега остава спомен само тука

и ражда болка в нашите души.

 

Дано сега ме разбереш, това съм -

жена, която търси пристан във нощта,

жена, която бе за тебе всичко,

но тръгна си от теб и любовта.

 

И може би не ще я срещне вече,

защото твърде скъпа ще е тя.

Ще е сама във радост и във мъка

дори и с друг да бъде под ръка.

 

Сега за тебе ще остана рана,

а ти за мене - спомен и мечта.

Ще те заключа в себе си и ще те пазя

дано сега ме разбереш, дано...

 

 

 

 

© Диана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не Мило , не мога. Не мога да разбера предателството...
  • Дано!Поздрав!
  • Вместо поздрав:
    "...Но да запазим себе си потребни
    и нужни на изстрадалия свят.
    Във празните пространства да налеем
    от чистия възторг неосъзнат
    на всичките си мисли белочели...
    На утрото надежда да дадем.
    И, може би, внезапно устремени,
    отново ще се срещнем някой ден..."
  • добре дошла!
Random works
: ??:??