Все по-рядко говорим с децата си,
все по-често на глас и сами,
не премисляме вече делата си,
ден за ден тъпо крачим – уви...
Не понасяме друг да ни учи,
но съвети раздаваме в хор,
не допускаме никой в душите си,
но надничаме в чуждия двор!
И когато ръка ни подават,
с чиста мисъл и топли очи,
с подозрение я подминаваме,
предпочитаме да сме сами! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up