Дансинг

Jan 20, 2010, 12:22 AM

Poetry » Love

561 0 10

Навярно моя е вината
понякога да бъдеш с други
и колко пъти сам съдбата
променях леко, с леки думи.
И в късен час вървя безпътен
във крак с видения и мисли.
Трамваят отминава с тътен
и става тихо, като в пристан.
Но изтерзан до изнемога,
напук на нормите етични,
разбрал, че повече не мога
да те деля с мъже безлични, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Дансинг

Want to read more?

Random works