Портрет, съвсем обикновен,
от древната стена ме гледа -
несправедливо набеден
за зъл и страшен като веда.
Не образът извиква страх,
а силата на дух чутовен,
описал всеки земен грях
с естествено човешко слово.
До днес душата тръпне в смут,
щом спре пред адовите двори.
Мълчи божественият шут.
Човекът - Данте ми говори .