Ти си моят безкрай. И небе.
Моя ярка звезда, пътеводна.
Моят бряг. Мое бурно море.
И в душата ми, влюбена – бродник.
Ти ме връщаш към нашият свят,
в който няма сълзи и тревога.
И будуваш, когато не спя.
Всичко можеш, когато не мога.
Ти усещаш ме. В мене си някак.
Нежно галиш по болното място.
Светлина си ми в слепия мрак
и Луна – да ми бъдеш наясно. ...