Не посмях да попитам Октомври сега,

защо ни дарява със слънчеви дни?

Есента, казват е сезонът с тъга,

пред вратата, която често звъни.

В студените вечери, с клечка кибрит,

камината паля, за стрък топлина.

И тогава заспивам със спомен изтрит,

с надежда за утринната светлина.

Слънцето есенно, толкова влюбено,

радва очите на млад, и на стар.

Зимата идва, но какво е загубено,

Октомври е щедър, носи ни дар!

Явор Перфанов©

17.10.2020 г.

Г. Оряховица