May 14, 2010, 12:51 AM

* * * 

  Poetry » Love
681 0 4

Здравейте, това е моята първа публикация в сайта и се надявам да ви хареса стихотворението ми :) Ако ви хареса, пишете коментари :)


                 ----------


Отчаяно по върха вървя аз сега.

Не мога да намеря моята душа.

Изгубена седи тя сам-сама. Там, по средата на върха.

Искам да скоча.

Искам да почуствам полъха в косите си.

Да почуствам сладкия въздух в ноздрите си.

Искам да полетя.

Да полетя с птиците.

Да им се усмихна. Да им помахам с ръка.

Да пипна техните крила.

Защо трябваше да ме нараниш така.

Какво ти бях сторила ?

Затова, че те обичах повече от собствения си живот.

Затова, че спазвах всички твои изисквания за моята „сигурност”.

Затова, че ти подарих моето сърце с радост, защото бях сигурна, че

ще ме обичаш завинаги.

Защо ме разочарова?
Защо ме изостави?

Макар и да те обичах толкова много и да вярвах, че си единствената ми

любов на света...

Сега се уверих, че не е така!

Влюбих се отново.

Не вярвах, че ще стане. Поне не толкова скоро.

Но вече съм сигурна, че този човек ще е винаги до мен и че няма

да ме предаде така, както ти мен!

 

 

АВТОР: Изабел [Bells]

© Бела Асаад All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??