Зейна бездна,
огън се появи,
от тези две неща,
любов се зароди,
река тече си,
трева пониква,
в моето сърце,
дълбока обич бликва,
море бушува,
страсти вън кипят,
и както винаги,
душата ще съзрат,
душа човешка,
душа ранима,
и моля се за нея,
все още да има,
една любов,
неотразима.
© Никола Диманов All rights reserved.