***

Докато се питаме какво не ни е в ред,

какво за Бога все се обърква,

докато  си  вечно със нещо зает,

докато стресът не ни побърка.

Докато сърбаме бавно супата

от минали глупави грешки,

а в средата на къщата струпани

мълчат остарели копнежите ни.

Докато започнат да ни тревожат

децата с големи проблеми.

Докато не си наложим

да решаваме всичко навреме.

Докато броим изморени годините,

които все по-бързо минават

и откриваме някъде скритата

в душите ни мъдрост и зрялост...

Докато всичко със теб ни се случва

преднамерено или случайно -

ще съм вече напълно научила

Обичам те силно и трайно!

КРИ