& & &

Jan 27, 2011, 9:31 PM

Poetry » Love

772 0 1

Нощта се стели бавно над града.
Луната дращи с пръсти по стъклата.
Потъва мрачна стаята в самота,
със хладната завивка на кревата.
Примигват бледите звезди далеч.
Прокрадва се ветрец между пердето.
Отново всичко бди в самота,
дори забравено тупти сърцето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

& & &

Want to read more?

Random works