Jan 27, 2011, 9:31 PM

& & & 

  Poetry » Love
668 0 1

Нощта се стели бавно над града.

Луната дращи с пръсти по стъклата.

Потъва мрачна стаята в самота,

със хладната завивка на кревата.

Примигват бледите звезди далеч.

Прокрадва се ветрец между пердето.

Отново всичко бди в самота,

дори забравено тупти сърцето.

© Даниела Цековска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??