Красиви утринни вълни,
разбиващи се в морски бряг,
измиваха те детските очи,
готови да се впуснат в лудия си бяг.
Морето сбираше ги сутрин като в люлка,
деца, красиви, луди, устремени.
Смях, преливащ в песен на цигулка,
изгряваше на тез лица засмени.
Деца - те, волни като птици,
политаха към хиляди слънца.
Деца, разперили крила широко,
те галеха със радост моята душа.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up