Вървят оръфани деца!

Количка стара с колела, те тикат

и търсят някакви неща!

Каква е тяхната мечта, се питам?

До тях пристъпя млада, жизнена жена,

не ги поглежда и ги отминава тя.

Ръцете им са мръсни, уморени.

Количката е тяхно вечно бреме.

Момичето държи в ръка похабена чантичка,

намерило я то сега в контейнера отзад.

Върви оръфан, тъжен свят!

Дете е то, а где са му правата?

То книгата не ще държи и до живот до кофата, ще си седи!

Вървят оръфани деца!

Количка стара тикат пак!

Къде е този техен свят?