Някъде там, в гори Тилилейски,
до гъбката – гъбка, до бора – ела,
расли-порасли сред чудна морава,
но не щеш ли, ги сполетяла беда.
Двама гъбари гъбките сбрали,
за да си сготвят вкусна чорба.
А подир тях двама дървари
отсекли и бор, и стройна ела.
Птичата песен звънлива замряла.
Тревите тъжно свели стебла.
Застигнала и бука участ горчива.
Потънала в мрак горката гора. ...