Тези стари жени пак подпират дувара,
мълчаливо пред своите къщи седят...
Сякаш мислено всяка със Бог разговаря -
мълчат и въздишат... и се готвят за път...
На челата със спуснати ниско забрадки,
избледнелите спомени всяка реди...
Във албума житейски - горчиво до сладко,
а до радост пък мъка стаена седи!...
С уморени ръце и с набръчкани длани,
със очи, остарели във този живот,
те отдавна привикнали с болки и с рани,
ще преминат успешно последния брод... ...