Небето се усмихва със лъчи,
декември ли е – хич не си личи?!
И вечер опустелите комини
пропускат пушека през тях да мине.
Декември е, ала защо е топло –
отвън е топло, вътре е сиротно…
Блещукащите образи на хора
се носят – натежали от умора.
Декември е … и времето е болно,
държи се непонятно, непристойно,
дори и мигащите светлини
са някак бледи, толкова сами. ...