Едно листо, метално и красиво
стои си мъртво в стаята,
краси!
Самотно аз, невярно жива
попитах Го
О, Господи защо си ме създал, да стана приживе на прах?...
В листото на това дърво ме Ти превърна
макар, че не живях във грях...
Омръзна ми
като Сезиф да бутам своя камък
и да погребвам своите мечти...
Омръзна ми ...