ДЕЛО №......

Аз няма да съм разказвачка,
а следовател по известно дело,
но с неизвестен/и/ извършител/и/.
Менюто на живота му са пачки,

попълвани и умножавани смело
по пътя с устремени крачки.
Тръгвам по следите оставени -
стъпки по пясък, кал, снегове,

сред много стъпки проправяни,
стъпки на близки, приятели, врагове.
Едни са криви – с болка оставени,
други – тежки, като забита печал,

трети – леки -усмивки забравени,
други – отклонени – нов път е създал.
Има опожарени, вкаменени, стъпкани
от чужди отмъстителни крака.

Сигурно са се ритали и са се тъпкали,
защото кръг и кръв има в калта.
Но внезапно стъпките спират,
сякаш заподозряният е умрял,

но добре аз четейки разбирам -
тук го е дяволът, за сделка спрял.
Договорът сключили, той го е качил
на сатанинските си голи рамене

и престъпник от него сторил,
спрямо хората, Вярата, Боговете.
От тук, нататък стана много лесно.
Съвестта му да се лута я намерихме.

Душата си търсеше в неизвестност.
Прибрахме я и греховете премерихме.
Тя молеше за прошка на колене.
Молеше Светии, Бога, Дева Мария.

Сатаната даже прокажен прокле.
Виновна била тежката му орисия...
Но аз само следовател съм на грешника.
Други са неговите последни съдии.

Преоблякохме му набързо дрешките.
В ковчег го пуснахме... в пръстта.
А душата горе на небето отиде,
Бог да и определи греховността...

14 12 2015