Съдбата с кал и тръни ме наказа,
с неравности по жизнения път.
Но аз да дерзая не се отказах,
защото знам, че пред мен е светът.
Знам, че бъдещето ме чака,
то моите пътеки чертае.
А аз пътувам с на живота влака,
но какво ли този път ми вещае.
Нима не мога релсите да рисувам,
не съм ли аз на бъдещето господар.
Аз с този влак пътувам,
а свободата е мой безценен дар.
Отговорността е моят компас,
аз съм и пътник, и машинист.
Вярата е моят пегас
и аз разлиствам лист по лист.
Разлиствам страниците на
житейския буквар,
източник на мъдрост,
един безценен дар.
Знам, че бъдещето ми чертае пътеки,
но аз неговия лик рисувам.
И ще бъда на живота си демиург навеки,
машинист на влака,с който пътувам.
Днес е празник за мен,
един светъл и приветлив ден.
Днес със влака към звездите летя,
днес мечтите ме чакат да ги покоря.
Аз по жизнения път стартирам,
с влака на живота с пълна пара
скорост набирам.
Защото знам, че бъдещето е пред мен,
защото сам предопределям своя ден.
© Мирослав Начев All rights reserved.