Калейдоскоп от пламъци, с най-вълшебни цветове,
бушуват пожарища в мен! Преследвам аз ветрове.
Чувствата неопитомени. И като диви са зверове...
Огнедишаща Драконица, размахвам бодливи криле.
Понякога спирам за кратко в подножие на скала,
Пиша... С димящи букви и с огън оставям следа.
Стискам здраво Душата си в зъби, вихрено ги редя.
Жарки въглени думите са! Скалата сякаш оживя!
Сърцето е факла запалена, прехвърчат, фучат искри.
Падат капки страст в камъка, белези от горещи сълзи...
Нейде в мрака - вие самотно хищен вълк. Зова еротичен.
Досущ като него самия, свиреп. Надушил е Звяр епичен. ...