Калейдоскоп от пламъци, с най-вълшебни цветове,

бушуват пожарища в мен! Преследвам аз ветрове.
Чувствата неопитомени. И като диви са зверове...
Огнедишаща Драконица, размахвам бодливи криле.


Понякога спирам за кратко в подножие на скала,
Пиша... С димящи букви и с огън оставям следа.
Стискам здраво Душата си в зъби, вихрено ги редя.
Жарки въглени думите са! Скалата сякаш оживя! 


Сърцето е факла запалена, прехвърчат, фучат искри. 
Падат капки страст в камъка, белези от горещи сълзи...
Нейде в мрака - вие самотно хищен вълк. Зова еротичен. 
Досущ като него самия, свиреп. Надушил е Звяр епичен.


Чудат и яростен. Буреносен е той. Помитащо гневен.
Силно обичлив, лесно раним. Нрав корав. Предан и верен.
Аз, Огнедишаща Драконица. И воин! Той - Приказен Великан.
Зъбата, бодлива и бойна съм! Той пък изригва - като вулкан.


С дивите вълци заедно, вие лудешки, там вътре в мен!
Буен Дявол! И гръмогласен, като тръбите на Йерихон!
С Драконицата щурава - в чудноват са тандем и синхрон.
            
             Вироглав, шантав! Дори неприличен!
Демон Ексцентрик - странен Бяс Поетичен!