Демони

Dec 26, 2008, 8:32 PM

Poetry

927 0 10

Денят ми зейва гладен,
бесило в пламъци проклина нощите -
легла ръждиви,
захвърлям шепа вятър във очите,
да сълзят,
за да не виждам лумналия гняв
и смелостта...
подхожда ми страхът
остатъчен
и чист.
Със себе си ще взема само дланите
и чук, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Демони

Want to read more?

Random works