Oct 15, 2017, 1:55 PM

Демони от миналото 

  Poetry » Phylosophy
564 0 0
Тъмнина... Наоколо всичко е пусто. Не се чуват стъпки,гласове...
Студено е.., няма кой да ме стопли,
вледенило се в моето сърце!
Страх ме е, а от какво не зная...
Чувствам болка, в очите напират сълзи.
Спомени стари възкръсват пред мен,
демони от миналото хващат ме в плен...
Седят с мен и ми говорят, но аз не разбирам дума дори.
Не мога да им се опълча, те са по-силни от мен, те са зли!!!
Иска ми се да затворя очи, да разбера, че това е бил лош сън.
Затварям ги... но какво от това, демоните са още при мен, както преди!
Болката се засилва, кръвта престава да кипи... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??