Адът с демони е пълен,
които от болка крещят
и планът им бе пъклен:
болката те да предадат.
На човечеството злобно
тъгата трябваше да дадат
и в мълчанието гробно
с шум всичко да унищожат.
В черните си празни очи
омраза червена гореше,
пресъхнали, не видели сълзи,
в тях смъртта трептеше.
Преди това били са човеци,
живели са на тази земя.
Но сега прокълнати са вовеки
да потъват в тази тъга.
Не една душа погубили са
като човешки същества преди,
затова някои неща непростими са
и няма какво да ги спаси.
Сега демоните в ада горят,
чакат на опашката пламенна
и за да могат да се спасят,
вършат работата старателна.
И може би някой ден, дори
след няколко века напред,
даже да ги няма тези мечти,
техния дълг ще бъде отнет.
И ако заслужат прошка сами
след огъня, болката и самотата,
ще се върнат към тези мечти
и ще се борят за правдата...
© Няма значение All rights reserved.