Тих писък се прокрадва в тишината,
духът в тялото ти се завръща.
Събужда те от съня и нищетата,
в която живееш, те обгръща.
Взираш се в невидимата светлина,
чакаш тя да се взре в твоята самота,
някъде, някой пак е сторил злина,
кой, пак, ще нарече това грехота?
Спомни си добрите времена и заспи,
че човек е временен, нищожен.
Всички ще умрат, дори, светецът – уви!
Грехът от край време е заложен. ...