670301 (Павлина Гатева)
1387 361
Oct 29, 2009, 4:59 PM

Ден Осми 

  Poetry » Other
537 0 7

Откакто станах Бог,
възневидях Земята
и - хак ви е, нещастници,
пожари и потоп!

 

Разкъртих планините,
преобърнах лятото
на тежка ледна зима,
по-мрачно е от гроб.

 

Когато в същността ви
погледнах, се уплаших -
това ли сътворявах
с любов и доброта?!
 
От пръст и кал слепени,
а кухи като чаши
и вакуумно смуквате
на злото сладостта!

 

Откакто станах Бог,
пропаднах право в Ада.
А заедно със мен
и вий, човеците, пропаднахте!

 

Ден Осми е. От светлина нов Бог
ще трябва да създам!
Най-трудно е да ви обичам,
след това, което знам!

© Павлина Гатева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Щеш-не щеш, ще трябва да ги обичаш, щом си Бог/иня/
  • Хареса ми идеята,но формата,ако желаеш може да я поогледаш още!
    Браво!
  • Страхотна трактовка на нещата, замислих се ... ама верно на Бог не му е лесно да е добър с нас и да ни обича. Толкова пошлост, злоба, завист, толкова ненужна суета има в тоя живот. Горкия той, закъсал го е с нас!
  • Браво, Павлина!
    Разтърсващ стих!
    Поздравче!
  • Само светлата любов ни е спасението,на нас грешните хорица...не ни лишавай от надежтата с любовта да си окупим утрешния ден...
  • Разбиващ стих - до молекула!
    Браво, Павлинка!
  • жесток, Павлине! много и всякак!
Random works
: ??:??