Само чуй как капят листата!
Ето - лягат клавиш след клавиш
върху плахия гръб на водата,
като сянка на късен афиш.
Само чуй как лудува водата!
Ето - скача по мокрия лъч
върху халище цветно дъгата -
седем струни, окъпани в дъжд.
Само чуй как вечер те мисля!
Ти се стичаш и падаш във мен
и, отронен, аз пак се разлиствам
в светъл Есенен валс от Шопен.