посветено...
Смъртта е алчна, хищно взема.
Момиче, стискай за ръката брат си.
Прости молитвите си неми,
светът когато се руши на атоми.
Аз зная колко непростимо
извива се пътеката към гроба.
Тя няма цвят и няма име,
над нея скита само черен облак.
Но ти пусни дъжда да мие
лицето, мъката, сърцето, всичко.
Смъртта устроила е прием. ...