Щастлива съм с теб, щастлива – до вик и полуда.
Онези безмълвия са само в черупка от сън...
Да бродим из нощите, в пясък горещ да се любим,
и боси в града да потънем във нашия дом.
Пред нас се разтваря безкрайният празник, любими.
Да тръгваме бързо и двама да спрем на брега.
Стопли ме в прегръдка.
Укрий ме в най-тъмното синьо.
Във теб да потъна – уплашена малка сърна.
Навлез във света ми пречистен от нежност и обич.
Докосвай ме с устни, прелей от лазура във мен.
Топят се прегради във зноя на късния огън... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up