Ясно ми небе притъмня.
Хем зафучя, хем загърмя!
Побегнаа вси звездици!
Остала е сал Деница,
кат малка небесна свещица,
да води по път сяка душица.
Че са дошли Змей и Змеùца,
да дирят сину невестица.
Змей дума на ЗмеИца:
Да си земеме Деница!
Край сина ни нека грее!
Змейови внуци в скути да люлее!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.