Денят е ден, защото се усмихваш.

Денят е нощ, когато ме целунеш.

Денят не съществува,  когато в теб потъвам.

Денят е само увертюра към

безлунна, безпътна, безцветна

наша любовна мелодия.

Денят е като огледало,

в което няма отражение.

Денят прегръща тебе вместо мен.

Денят е на нощта единственото поражение.

Денят ми вечно те целува,

затвориш ли очи във друго време.

Денят ми страда за нощта

и всичко ми е нощ на мене.

Защо денят тъмнее в стаята?