Обичам, когато нощта ме обгръща,
потъвам в мисли и вътрешно крещя.
Мисля си за мен, за теб и за деня.
Деня, в които каза "Обичам те" за първи път.
Незабравим бе! Наричам го "Денят"!
А помниш ли, когато смяхме се за нещо...
Нещо несъществено, смяхме се за нищо.
Смешно беше, просто ей така.
Това си беше нашата игра.
И сякаш избледняват тези спомени,
остават като крачките, оставени от мен.
Защото теб те няма, мила моя. ...