Jul 5, 2011, 7:07 PM

Денят и Лятото 

  Poetry » Landscape
799 0 12

Усещам как с осанката си пак  денят,
коси от злато вплел във пръсти,
усмихва се с усмивка топла и блестят
по устните му ветрените тайни.

Прегърнал лятото със сините очи,
се лазурее над небето и празнува
и във  омарата на юлските зори
по дъхави треви пристъпва с нея.

Подобно Дон Кихот сражава се със мелници,
за да е с нея в жаркото на мараните.
Съблича летните ù дрехи със горещници
и люби я с задъхания стон в гърдите.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??