Ерато си загърна халáта
(само леко прокъсан отляво) -
тази ялова сряда студът реже, сякаш със сърп.
А поетът похърква оттатък.
Не, не е мързелив... Изтрезнява.
Вече редичко пише, но виж, за съпруг е добър.
Всеки делник е гума и трие
безтелесните млади години...
(Или древни?... Нали да си муза изконен е дан...)
От обета на вечното "ние"
сякаш нещо в стените изстина,
но окичиха снимки и сложиха ъглов диван. ...