Луната в душата ми свети.
Лозата ми пуска филиз.
И в мене са всички поети-
за тях се превръщам на лист.
Във бременни нощи се будя.
Луната съня ми краде
и в утрото мълком се чудя
къде да се дяна.Къде?
Потъвам в прохладна омая
и музика в мене тече.
И сякаш, че в светлата стая
денят ми на грил се пече.
Широко разтворил зеници,
аз хуквам с деня си навън.
В пътека от баш китеници
отива си нощният сън.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Поздрави от мен и хубав ден!!