Голяма Богородица е, а навън вали.
Звъни църковната камбана.
Лятото преваля, живота наш и той, нали?
Под летния дъждец вървим със тебе двама.
Ухаят силно влажните треви,
на младост, сладост, сбъднала се пролет.
Вървим си през града и все вали, вали,
че иска ни се да сме като птици в полет.
Да полетим над долини и рътлини,
далеч от хорските ламтежи, страхове.
Със вятъра да спорим и мълчим,
и да се реем в синьото небе. ...