Денят не се личи по заранта.
(Понеже нощите не са от тихите).
Мириша още на Жена,
и хич не ми се пишат стихове...
А ти ухаеш ми на топъл дъжд.
Така валя от теб, че тази влага -
отпивах с устните на влюбен мъж.
Порой, очите ми окъпал, жадни...
И още имам твойта страст по себе си.
И още виждам ти извивките.
По тялото ти има белези,
от моите ръце - щастливите... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up