Денят отшумя
Денят отшумя във неистова гонка.
Само теб цяла сутрин съм слушал,
дими от вълнение даже фургонът,
ти се сещай - цигара пропуших.
Сняг ме засипа и стана студено,
само Луната проблясва в безкрая.
Не, не омайвай сърцето ми ледено -
кървав кристалът се пръска нетраен.
Майчице мила, каква орисия!
Беше ми всичко - утеха и стряха...
още в съня ми камбаната бие, ...