eva_32 (Ева Корназова)
110 774
Oct 2, 2009, 2:35 PM

Денят се ражда 

  Poetry
1389 0 21

  

 

Във синя тишина денят се ражда.

Непредвидим и жаден. Устремен.

Разкъсващ облаци от тази жажда -

нетърпелив, за да се слее с мен.

 

Посрещам го. Приемам го с въздишка.

Прегръщам топлината му без страх.

А с нея приютявам всяка грижа...

детински порив... плач... Искрица смях...

 

... човешка глъч. Докосване от вятър.

И шепотът на демоните в мен.

Тъгата по умиращото лято,

събрана в птичи крясък съкрушен.

 

Посрещам го. Денят навън се ражда.

А с него в мен - надежда и копнеж.

И аз разкъсвам облаци от жажда,

и пия - чак до залеза горещ,

 

когато във очите ти заспивам

със дъх на мед и цвят... Като пчела.

Но в теб мъжът отново преоткривам

и в мрака се превръщам във жена...

© Ева Корназова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??