Aug 29, 2016, 3:50 PM  

Денят си тръгва 

  Poetry » Phylosophy
531 2 9
Денят си тръгва – твърде прозаичен
и мокър от сълзите на дъжда!
А можеше да бъде по-лиричен,
усмихнат и без капчица тъга!
Мъгли забулват сивите простори!
Прогнозите превръщат се в лъжи,
че есента ще стопли много хора
и техния късмет ще умножи!
Унил е даже дяволът и страда,
объркан в този сложен кръговрат,
попаднал вместо в дебрите на ада
в един разблуден и бездушен свят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Random works
: ??:??