Jan 30, 2006, 7:59 PM

Десет години по-късно  

  Poetry
661 0 1
Десет години по-късно
А бяха времена изпълнени с копнеж
И бяха времена изпълнени с любов
Имаше моменти на екстаз
Имаше моменти на забрава
Добротата трябва да остане между нас
Дори любовта ни да избяга
Потокът на времето е неизчерпаем
И ние плуваме във него по принуда
Но не пожела да ти покажа дълбините
Не пожела да видиш красотите...
Съдбата всеки сам си определя ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Коев All rights reserved.

Random works
: ??:??