Моята вяра като пясък
изтича през пръстите
на протегватите ми ръце.
Моята болка като крясък
пронизва безмълвната душа
и тихи сълзи измиват умореното лице.
Къде отиде надеждата!?!
В очите ми не блести.
Нали тя е последната
или вече всичко уби!?!
© Катя All rights reserved.