Nov 10, 2016, 10:37 PM

Десети 

  Poetry
422 0 2

Пак ноември, ден десети.
Спомени нахлуват мили.
Уж си вдигахме ръцете,
а останахме без сили.

 

Вярвахме във светлината,
а живеем все във мрака.
Плюем днеска тази дата
и за нова, всеки чака.

 

Тя със чакане не идва.
Трябва някой да я случи.
Нивата не ще молитва,
магистралата - каруци.

 

Кой усмивките ще върне
и сълзите ще изтрие?
Ден десети не е първи.
Кучешки народът вие.

 

Лешоядите са много.
Мърша - колкото поискаш.
Всеки се надява в Бога,
но да действа, не му стиска.

 

Този празник е помана.
Ехото крещи сърдито:
"Вашта мама, вашта мама...",
но се блъска във скалите.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Като камбана е!
  • Настръхнах,силно е от началото до края!!! Пишеш завладяващо,споделям гражданската ти позиция и дано има повече хора,които не чакат..."Тя със чакане не идва.
    Трябва някой да я случи.
    Нивата не ще молитва,
    магистралата - каруци"
Random works
: ??:??