Заспивам... не, крещя!!!
Събудих се от собтвения си вик:
Любов, любов, къде си?
Не те видях дори за миг.
Защо далече си от мен,
а всичко си, което искам в своя ден?
Сякаш като малките деца играем с теб,
ту хващаш моята ръка,
ту сърдиш се в ъгъла с наведена глава.
А аз безмълвна пак до теб вървя
и страх ме е да те извикам,
мога да те нараня. ...