Тя родена е не под звезди,
а под прашни фенери угаснали.
Вечер плаче. Но не със сълзѝ,
а със рой пеперуди пораснали.
Нощем пее. Но не под дъжда,
а под старите зеещи покриви.
И се смее. Но не със смеха,
който буди заспалите охлюви.
Все рисува. Но не е дъга -
нейни цветни измислици трепкави.
Тя умира. Но не от тъга,
а от жълти безвремия лепкави. ...