Jul 4, 2009, 7:33 PM

Дете 

  Poetry » Civilian
676 0 4
Пръстчета малки, ръчички сухи,
Очички слепи, ушенца глухи,
Усмивка празна, от смисъл лишена,
глава безформена, странно изкривена.
Инвалидна количка, легло, лице на дете.
Никога няма да играе, да пише, да чете.
На огромен прозорец нарисувано синьо небе.
Покъртена майка сълзите не може да спре.
Заченат с любов живот е дарила,
но съдбата свои планове е наредила.
Душата силна последен стадий от пътя си върви,
После в ангел ще се превърне из райски висини. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никой Нищо All rights reserved.

Random works
: ??:??