LSDeka (Никой Нищо )
66 4
Jul 4, 2009, 7:33 PM

Дете 

  Poetry » Civilian
619 0 4

Пръстчета малки, ръчички сухи,
Очички слепи, ушенца глухи,
Усмивка празна, от смисъл лишена,
глава безформена, странно изкривена.
Инвалидна количка, легло, лице на дете.
Никога няма да играе, да пише, да чете.
На огромен прозорец нарисувано синьо небе.
Покъртена майка сълзите не може да спре.
Заченат с любов живот е дарила,
но съдбата свои планове е наредила.
Душата силна последен стадий от пътя си върви,
После в ангел ще се превърне из райски висини.
Но тук, на земята, толкоз мъка събрана
за едно малко телце в една история неразбрана.
Забързани хора очи за грозното затварят,
да не би случайно сърцата си със мъка да опарят.
Лицемери са други, те съчувстват, те разбират,
на това, че не е при тях - тайно се опират.
Телцето свито в болнично легло,
до него майката - поне не е само,
Тя знае, тя разбира за своето дете,
че то ще тръгне първо, че тя ще го погребе.

© Никой Нищо All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??