(На моята внучка Дебора)

Всяка вечер в осем време е за лягане,

рано сутрин в седем – гимнастика с протягане.

В детската градина ходя, без да плача

и с походка бодра си до дядо крача.

Радостно живея, като малко бебе,

хората обичам всички, както тебе.

Весело с децата всеки ден играя,

моята пътечка води право в рая.

Денем с трепет слушам птиците небесни,

вечер ме омайват щурчовите песни.

Сред игри и песни детството минава...

всички лудории дядо ми прощава.

След игрите – вкъщи – тичам запъхтяна

на колене с рани, с лактите одрани...

И със тая сила, дето в мене блика,

гледам на живота с обич многолика.

Често вечер виждам танца на звездите...

И светулки гоним с  Джули край липите...

С приказки във къщи дядо ме приспива,

Сънчо ме развежда в сънища щастливи.

14 март 2009

18,30 часа

Иван Митов.