Видях дете - рисуваше дъга
със пръсти, най-обикновена.
Взимаше от акварела, цапваше го на листа
и се усмихваше доволно и блажено.
А майка му го гледаше в захлас,
радваше се тя на свойто чедо,
което Господ някога и беше дал,
за да я топли в душата и в сърцето.
И светът не беше толкоз зъл,
дори изглеждаше прекрасен,
когато се събуди, чула глъч,
детски, от врата, да я вика. ...