Христо Ботев, сине, е български поет.
Имал кръв на птица. Ходил е навред.
Засукал в Калофер. Видял и Одеса.
От цялата мъка светът бил потресен.
Над родната стряха виреел спахия.
Играел куршумът! Не мога да скрия…
От страх и ридание млъкнал Балкана.
Съдбата ни жива пече се в тигана…
Лъвът не загина… И малко остана…
Дете на Пирина… Заслушай се тука!
За Ботев говоря! Нима ти е скука?
Пораснал набързо! Отѝшъл в Браила! ...