„Отдавна всички книги са прочетени
и всички пътища на спомена са минати,
и ето сякаш сто години
как разговарям само със портретите.”
Днес миналото бясно ме човърка,
в душата зла неизживяност крета –
отново сам, безличен и объркан,
изнемощял, използван и ненужен,
прочел отдавна всичките поети,
и пак повярвал в кръста незаслужен,
стоях пред прага сив на небосвода,
но в крайна сметка се реших да вляза. ...