Във спомените си да се завръщаш,
с усмивка, с уморен и носталгичен ум.
Във зимна вечер с радост ги разгръщаш,
като в стар и прашен, посивял албум.

Да помниш как от мъничко дете
във майчино лице се криеш
и взрив от чувства в мъжкото сърце
във житейски битки с ветрове се биеш.

Да гледаш как през детските очи
безгрижно ти растеш и възмъжаваш,
и хвърлен после във житейските борби,
ти длъжен си зарад детето си да се сражаваш.

И вдигаха те плачещ от земята,
със кървави, охлузени крака.
Понякога със кървави сълзи в замяна,
на детето длъжен си да вдъхнеш ти душа.

Във спомените си да се завръщаш,
когато вечерта - денят угасва.
Детето си прекрасно да прегръщаш,
прости му - време му е вече да пораства.