На вид съм по-различна – със четири листенца.
Едва забележима сред другите треви.
Но имам чудна сила. От Бог ми е дарена.
И който ме намери, докрай ще му върви.
Но ти не ме поглеждаш. Минаваш покрай мене.
Очите ти се спират на пъстрите цветя.
От мъка се смалявам и ставам по-зелена.
А нощем те сънувам и през сълзи цъфтя.
© Елица Ангелова All rights reserved.
И замислящо - невинаги човек вижда истинската красота от пръв поглед.
Очите ни се спират често
на другите (бездушни и изкуствени) "цветя",
а щастието е било тъй близо
- едно пречистено и влюбено сърце.
От нежен поглед и слънчева усмивка
ще разцъфне четирилистна детелина,
ще бъде свежа, красива и зелена,
далеч по-дълго от другите цветя.
Поздрави Ели!